„ЗИМНИ ВЕЧЕРИ–1” („ЗИМНИЕ ВЕЧЕРА–1”)
Христо Димитров Измирлиев/ Смирненски (1898-1923 г.)
Болгарские поэты
Перевод: Ольга Кайдалова
Христо Смирненски
ЗИМНИ ВЕЧЕРИ–1
Като черна гробница и тая вечер
пуст и мрачен е градът;
тъпо стъпките отекват надалече
и в тъмата се топят.
Глъхнат оградите, зловещо гледа всяка
с жълти стъклени очи,
оскрежената топола – призрак сякаш –
в сивата мъгла стърчи.
Странни струни са изопнатите жици,
посребрени с тънък пух,
и снегът, поръсен с бисерни искрици,
хрупка с вопъл зъл и глух.
А в мъглата – през безплътните й мрежи,
мълком гаснеща от скръб,
младата луна незнаен път бележи
с тънкия си огнен сърп.
Христо Смирненски
ЗИМНИЕ ВЕЧЕРА–1 (перевод с болгарского языка на русский язык: Ольга Кайдалова)
Как чёрный склеп и этот вечер –
Так пуст и мрачен город сей;
Стучат шаги неподалече
И исчезают меж теней.
Глухи заборы, окна злобно
Очами жёлтыми глядят,
А тополь, бледный призрак словно,
Торчит во тьме, понурив взгляд.
На проводах посеребрённых
Холодный тонкий пух лежит,
И снег, искринками смягчённый,
Так глухо под ногой хрустит.
Во мгле, через туман бесплотный,
В котором наша скорбь видна,
Серпом на тёмный путь болотный
Сияет юная Луна.